Изкуственият интелект във войната: Човешката преценка като организационна сила и стратегическа отговорност

РЕЗЮМЕ

Изкуственият интелект има потенциала да промени воденето на войната. Скорошното вълнение относно AI се дължи на напредъка в способността за извеждане на прогнози от данни. Но това не означава непременно, че машините могат да заменят хората, вземащи решения. Ефективността на AI зависи не само от сложността на технологията, но и от начините, по които организациите я използват за конкретни задачи. В случаите, когато проблемите с вземането на решения са добре дефинирани и има изобилие от съответните данни, може наистина да е възможно машините да заменят хората. Във военния контекст обаче подобни ситуации са рядкост. Военните проблеми обикновено са по-двусмислени, докато надеждните данни са оскъдни. Затова очакваме ИИ да засили нуждата от военния персонал да определя кои данни да събира, кои прогнози да прави и кои решения да взема.



Допълняемостта на машинното прогнозиране и човешката преценка има важни последици за военните организации и стратегия. Ако системите за изкуствен интелект ще зависят силно от човешките ценности и интерпретации, тогава дори младши служители ще трябва да могат да осмислят политическите съображения и местния контекст, за да ръководят AI в динамични оперативни ситуации. Но това от своя страна ще генерира стимули за противниците да се противопоставят или да подкопаят човешките компетенции, които гарантират военни предимства с AI. Ако AI стане добър в предсказването на решението на даден проблем, например, опитен противник ще се опита да промени проблема. Като такива, конфликтите с AI имат потенциал да се проточат с двусмислени резултати, въвлечени в противоречия и измъчвани от кризи на легитимността. Поради всички тези причини очакваме, че по-голямото разчитане на AI за военна мощ ще направи човешкия елемент във войната още по-важен, а не по-малко.