Артър Окун от института Брукингс – баща на индекса на мизерията

В тези дни на световни икономически сътресения много се говори за индекса на мизерията – който се изчислява чрез събиране на нивото на безработица и годишната инфлация.





Индексът на мизерията е изобретен от икономиста Артър Окун през 70-те години на миналия век, докато той е бил учен в института Брукингс. Преди това той е бил член на Съвета на икономическите съветници на президента Линдън Б. Джонсън и професор в Йейл.



Моментът на изобретяването на термина индекс на мизерия не е случаен. През 70-те години на миналия век Съединените щати — и всъщност голяма част от останалия свят — страдаха както от висока инфлация, така и от висока безработица.



Ситуацията беше наречена стаг-флация. Това беше причинено главно от бойкот на ОПЕК върху доставките на петрол от Близкия изток за Съединените щати и други западни държави в отмъщение за американската помощ на Израел по време на войната на Йом Кипур.



Ембаргото на петрола повиши цените и забави икономическия растеж.



В разгара на тази поредица от взаимосвързани събития фондовият пазар се срина, както се случи по време на настоящата криза.



По време на администрацията на Ричард Никсън (1969-74 г.) индексът на мизерията нарасна до 13,61.

Пикът по време на президентството на Джералд Р. Форд (1974-77) беше 19,9 и беше основен фактор за поражението му на президентските избори през 1976 г.



По време на президентството на Джими Картър (1977-1981) индексът на мизерията достигна 21,98 и поне отчасти беше отговорен за поражението му на изборите през 1980 г.



Последното отчитане на индекса на мизерията е 7,8. Историческата оценка на президентството на Джордж Буш без съмнение ще бъде повлияна от възходите и паденията на индекса по време на неговия мандат.

Докато е в Брукингс, Артър Окун изследва различни аспекти на своето изобретение за индекс на мизерия в редица книги, включително: Лечение на хронична инфлация (1978), Цени и количества, макроикономически анализ (1981), Политическата икономия на просперитета (1970) и Равенство и ефективност, големият компромис (1975).