Изправени пред големи политически предизвикателства, тази седмица срещата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив се провали

През последните месеци все по-напористата външна политика на Саудитска Арабия – от зле обмислената блокада на Катар до влошаващото се блато в Йемен и извън него – изглеждаше като повтарящи се изстрели в собствения й крак. Особено след военното поражение на самопровъзгласилия се халифат на Ислямска държава и съпътстващото иранско напредване в територии, освободени от терористичната групировка, Рияд няма ясна, постижима стратегия спрямо регионалния си съперник Иран.





Срещата на върха на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗ) на 5 декември (на която присъстваха всички държави-членки – Саудитска Арабия, Оман, Обединените арабски емирства, Катар, Бахрейн и Кувейт) представи важен повод за съживяване на Съвета, обсаден още след блокадата на Катар започна през юни. Това беше и шанс да се обърне впечатлението за необратима дисфункционалност, особено по отношение на Иран. Но срещата се провали и по двете точки: в последния момент Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства понижиха длъжностните лица, които изпратиха; в същия ден двамата създали а Съвместен комитет за сътрудничество , допълнително подкопавайки GCC като основен форум за сигурност на Арабския полуостров чрез създаване на един вид мини-GCC



Ден преди това външните министри на GCC - включително тези на Саудитска Арабия и Катар - свикаха предварителна среща, която завърши неубедително. Това не предвещаваше добре срещата на върха на следващия ден и доста не е изненадващо, че срещата продължи само два часа, а не предвидените два дни.



Добавете към това новините от същия ден, които ще направи президентът на САЩ Доналд Тръмп преместване на посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим , което засилва чувството на отчуждение, което изпитват мнозина в Близкия изток по отношение на антииранския фронт на Рияд, изкован с Белия дом на Тръмп и правителството на Нетаняху. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган веднага реагира, като заяви, че Йерусалим е червена линия за мюсюлманите, добавяйки, че Анкара ще свика среща на върха на Организацията за ислямско сътрудничество (OIC) в Истанбул през следващата седмица, в случай че Съединените щати действително продължат напред с подобен план. Докато палестинската кауза винаги е предизвиквала популистка реторика от лидерите на регионалните държави от Анкара чак до Техеран, тя се радва на широки симпатии в целия регион, но някак си смекчена от нарастването на националистическите настроения там.



Натрупайте факта, че – отново в същия ден – Саад Харири оттегли оставката си тъй като ливанският премиер и неговата управляваща коалиция (която включва спонсорираната от Иран Хизбула) се ангажираха да се придържат към политиката на разделяне. Активното военно участие на Хизбула за защита на режима на Башар ал Асад беше явно нарушение. От една страна, Рияд може да се зарадва, че избухването на регионални конфликти, вероятно рано или късно, ще накара Хизбула да се включи отново в екстериториални операции, като по този начин отново ще наруши ангажимента си за разединяване. Такъв сценарий може да предизвика национална криза в Ливан, която може да доведе до нов, непреодолим натиск върху Хизбула. От друга страна, Рияд не се противопостави успешно на влиянието на Хизбула върху ливанската политика. Освен това, обръщането на Харири може да изостри усещането, че оставката му, обявена, докато беше в Саудитска Арабия преди месец, е просто резултат от силен саудитски натиск.



На този фон представители на САЩ ще присъстват Диалог в Манама този уикенд в столицата на Бахрейн – регионална среща на върха по сигурността, която обикновено включва едностранни дискусии за Иран, тъй като през последните две години поне на нито един официален или полуофициален участник от Иран не са били предоставени визи. Тази година явно няма участие и от Катар. Съединените щати трябва да изпратят силно формулирано послание за работа за възстановяване на единството на GCC.



Неспособността на Рияд да сложи край на самоналожените конфликти около Йемен и Катар, както и да отблъсне Ливан от Иран, отразява стратегическата неспособност да се изработи мъдра и работеща политика за ограничаване на експанзивен Иран. Вместо да се обединяват около антиирански фронт, който няма стратегическа визия и е политически проблематичен (оста Мохамед бин Салман-Тръмп-Нетаняху е посрещната с подозрение в много страни), саудитците трябва да се стремят да спасят GCC от пълна неуместност. Те също така трябва да координират регионалните усилия със Съединените щати и ЕС, които сами трябва да разработят общ трансатлантически подход към Иран. Всичко това би наложило Рияд да се оттегли от своите максималистични позиции и да приеме суверенитета на Катар и Иран като легитимен регионален играч, чието прекомерно влияние трябва да бъде овладяно, но чието влияние не може да бъде изкоренено.

Засега усмихнатата трета страна остава Техеран, чиито лидери може да рецитират Макбет докато гледат как регионалният им съперник се човърка: беден играч / Който се пъха и безпокои часа си на сцената / И после не се чува повече: това е приказка / Разказана от идиот, пълна със звук и ярост, / Нищо не означаваща.