Когато Еманюел Макрон пристигне в Белия дом този месец за първото държавно посещение от чуждестранен лидер по време на администрацията на президента Тръмп, срещата ще послужи като рязко напомняне, че съдбата на западния алианс сега е в ръцете на една от най-странните дипломатически двойки в историята .
Макрон, който на 40 години е с три десетилетия по-млад от Тръмп, презира резкия характер на президента и много от политиките му, особено по отношение на Иран и изменението на климата. Френският президент предпочита книгите, идеите и възвишените интелектуални разговори пред агресивния транзакционен стил, въплътен от Тръмп, който предпочита телевизията пред писмения текст.
И все пак, достатъчно невероятно, двете личности са се свързали по начин, по който техните предшественици никога не са го правили. Тръмп беше толкова впечатлен като гост на Макрон на миналогодишния военен парад за Деня на Бастилията, той сега иска да подражава на тази традиция в Съединените щати. Те се разбираха толкова добре по време на ранните срещи, че дори близките им сътрудници изразиха удивление от процъфтяващия им броманс. Миналата седмица, те се консултираха често по телефона за съвместните въздушни удари, които бяха предприети, за да накажат Сирия за очевидното използване на химическо оръжие.
Тръмп говори с Макрон поне веднъж или два пъти седмично по широк спектър от теми – по-често, отколкото с всеки друг лидер. Двамата президенти споделят статута на политически аутсайдери, които никога досега не са заемали изборна длъжност и са разрушили напълно традиционните управляващи институции в своите страни.
Макрон е известен с съблазнителната му употреба на ласкателство и използва уменията си за добър ефект с Белия дом. Други европейски лидери го наричат Шепот на Тръмп и да насърчи френския лидер да използва своето уникално влияние, за да облекчи търканията в различни трансатлантически спорове.
Уважението на Тръмп към Макрон повиши влиянието на Франция. Въпреки икономическата мощ на Германия, Франция се радва на превъзходен статут на призната ядрена сила и една от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки че Тръмп често атакува Германия за нейната меркантилистка търговска политика, той показа признателност за военното сътрудничество на Франция. При Макрон френските войски се превърнаха в американски най-активният военен съюзник в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, Ирак и Африка.
Всъщност, по-малко от година след като стана най-младият държавен глава на Франция след Наполеон, Макрон се очерта като основен лидер на западния свят. Той се премести в политическия вакуум, оставен от отстъплението на Съединените щати след седем десетилетия на глобално господство. И с германския канцлер Ангела Меркел в сумрака от кариерата си след 12 години на поста, както и британският премиер Тереза Мей, заета с Brexit, Макрон пое инициативата и предприе смели действия от името на Европа.
Според дипломати в няколко държави Макрон лично координиран експулсирането на руски дипломати от западните страни след използването на нервнопаралитичен агент за отравяне на Сергей Скрипал, руски бивш двоен агент, живеещ във Великобритания. По време на поне две телефонни разговора Макрон призова Тръмп да вземе строги мерки и да упражни максималния вариант за прогонване на 60 руснаци от дипломатическите постове в Съединените щати. Франция изгонен четирима руски дипломати, но Макрон поддържа отворена линия за комуникация с руския лидер Владимир Путин. Той говори с Путин в петък за западните въздушни удари срещу Сирия, а също така планира да се срещне с Путин следващия месец в Санкт Петербург.
По време на последните пътувания до Китай и Индия Макрон се опита да изгради нов стратегически диалог за Европа по въпросите на търговията и сигурността с най-важните нововъзникващи сили в света. В същото време той се възползва от колониалното наследство на Франция в Ливан и Сирия, за да играе критична роля в разработването на нова западна стратегия за посредничество за прекратяване на гражданската война. За Иран, Макрон търси за да убеди Тръмп да не се отказва от ядреното споразумение и проучва възможен компромис с Техеран, който да запази споразумението живо.
Забързаното темпо на Макрон – казва се, че спи не повече от четири часа на нощ – тревожи поддръжниците му, които се страхуват, че се опитва да направи много твърде рано в своето президентство. Той стартира вълна от трудови и социални реформи, предназначени да модернизират Франция и да адаптират нейната икономика към глобалната конкуренция на 21-ви век. Смайващият темп на промяна е провокирал улични протести, но Макрон настоява, че не може да има връщане назад, иначе Франция ще изостане още повече от останалия свят.
Макрон също така иска да подсили Европейския съюз като глобална сила и да отхвърли популисткия национализъм, който заплашва да подкопае успеха му в изграждането на мирни и проспериращи отношения между бившите противници. Но той също така осъзнава, че Франция и Европа могат да постигнат подобни амбиции само в тандем със Съединените щати – което прави странния му приятел в Белия дом толкова важен за неговия дневен ред.