Доклад на иранската преса: Изграждане на реформистка коалиция

В последните дни преди изборите един от въпросите, които завладяха иранските медии, беше потенциалът за изграждане на коалиция да разтърси изборния пейзаж. Имаше две забележителни оттегляния от надпреварата през последните дни, първо с отпадането на бившия говорител на Меджлиса Голам Али Хадад Адел – макар и остави пет други филиали на консервативния принцип на фронта, все още в надпреварата – и след това с напускането на Мохамед Реза Ареф в полза на бившия ядрен преговарящ Хасан Рухани, в опит да се изгради силна коалиция в реформаторско-умерения край на спектъра.





Тъй като оттеглянето на Хадад Адел не изясни много електоралната картина за принципистите, повече внимание и коментари бяха насочени към маневрирането на реформистите. Консервативната преса беше скептична към хода за обединяване около Рохани. Писател в Яван попита защо реформистите изтласкаха Ареф , чиито позиции и опит се свързват много повече с радикалните реформистки политики, отколкото с десния Рухани, и предположи, че Ареф е наказан за изобличаването на бунтовете на уличните протести през 2009 г., което показва, че реформистите все още се контролират от радикали. междувременно, Хосеин Шариатмадари, твърдолинейният мислител и Кайхан редактор , написа, че доказателствата показват двустранно усилие на реформистите да обединят гласовете си, докато се опитват да сеят разединение между принципистите, но че няма надежда за победа за тях.



Междувременно реформаторската преса беше по-обнадеждаваща. Садег Зибакалам в реформатора Арман написа че обединението зад Рухани изглеждаше вероятно да катапултира реформистите на балотаж, но че принципистите ще трябва да намерят начин да поправят вътрешните различия, които се образуваха при липсата на силна реформистка опозиция. Той написа, че от години принципистите са носили това като латентно заболяване, с което само страхът от съперник е бил причина да се справят в краткосрочен план по политически причини. междувременно, Мохамад Джавад Ходжати-Кермани пише в реформистката Шаргх че , стига да имаше пълна подкрепа от Ареф, когато той се оттегли, както и ясна обществена организационна подкрепа от бившите президенти Мохамад Хатами и Али Акбар Хашеми Рафсанджани, реформистите можеха наистина да се обединят и да постигнат победа, може би без да се нуждаят от балотаж.



Трябва да се отбележи, че оттеглянето на Хадад Адел беше възхвалено като благородно в консервативната преса. ДА СЕ Хорасан редакционна твърди, че не само е добре за фронта на принципите, но е още един пример за безкористно поведение на най-етичния от всички кандидати, който трябва да се разглежда като пример за всички.



Единството на реформистите и раздора на принципистите. Садег Зибакалам, Арман , 22 Хордад 1392/12 юни 2013 г.



Имена на пълнолуние за 2017 г

Реформаторски политически коментатор и професор Садег Зибакалам разсъждава за ефекта, който ще има обединението на реформаторски и умерени сили около кандидатурата на Хасан Рухани върху съперничещите си принциписти. Той пише, че липсата на силна опозиция у принциплистите ги е довела до борби, с които те ще трябва да се справят: Основният атрибут в рамките на фронта на принципистите през последните четири години е раздорът, който се увеличава с всеки изминал ден откакто беше изместен реформистки групи. Той обаче пише, че по-съществена причина за вътрешните раздори на принципистите е липсата на истинска обединяваща политическа структура в тяхната организация. Той казва, че от години принципистите са носили това като спяща болест, с която само страхът от съперник е бил причина да се справят в краткосрочен план по политически причини. Той обаче пише, че дори ако принципистите нямат време да се обединят около избран кандидат за изборите в петък, те вероятно ще бъдат принудени да подкрепят принципист, който се появи в случай на втори тур, а реформистите трябва да бъдете готови да се справите с единната мощ на консерваторите в този момент.



Защо трябва да сте потоците на река? Хосеин Шариатмадари, Кайхан, 22 Хордад 1392 / 12 юни 2013 г.

Кайхан редактор и влиятелна консервативна фигура Хосеин Шариатмадари пише, че успешното изграждане на коалиция сред реформистите зад Рухани е било очаквано, тъй като за тях е останала само една опция и това е да хвърлят всичките си гласове зад един-единствен кандидат, който да се справи с техните числено недостатък спрямо поддръжниците на принципистския фронт като цяло. Той обаче пише, че този ход неизбежно ще предизвика още по-успешен и ефективен ход от страна на принципистите, за да се обединят зад един-единствен кандидат. Позовавайки се на собствената си редакционна статия от два дни по-рано, Шариатмадари пише, че е имало план както за обединяване на гласовете на фронта на така наречените реформи, така и за продължаване на сеенето на разединение сред гласовете на принципистите и казва, че прогнозата му, че планът ще продължи с организираното отстраняване на Ареф от състезанието се оказа правилен. Той пише, че кандидат-инженерството от страна на реформистите е показано като действителен и организиран план – такъв, с който самият Ареф е бил принуден да се съгласи – но че самите реформатори знаят, че нямат достатъчно гласове, за да се конкурират, и че в крайна сметка, въпреки твърденията си, че са влезли в надпреварата за победа, те нямат надежда за победа.



Защо следващият президент не е предрешен? Хамидреза Шокухи, Мардом Салари, 21 Хордад 1392 / 11 юни 2013 г.



Хамидреза Шокухи пише в реформаторски наклон Мардом Салари че онези, които планираха да бойкотират изборите поради усещането, че победителят е бил предварително избран чрез организиран процес, ще трябва да преразгледат решението си поради изграждането на реформаторска коалиция. Той твърди, че сега има условия, които изглежда благоприятстват участието на реформистите, по-специално неспособността на принципистите да формират консенсус по даден кандидат. Пишейки в навечерието на обявяването на оттеглянето на Ареф, той твърди, че на тези избори нямаме биполярна политическа сцена. Дори ако реформистите постигнат консенсус, принципистите пак ще влязат в изборите с множество кандидати, тъй като някои от тях смятат, че позицията им е над тази на хората и не желаят да се оттеглят в полза на други. Така не само сегментът от обществото, който подкрепя принциплистите, ще види своите гласове разделени, но и организираните гласове на принципистите няма да могат да бъдат от полза за един кандидат. Това е така, защото поне четирима основни кандидати за принциписти могат да разчитат на подкрепа от организирани субекти на движението на принципите и по този начин ще разделят вота, каквото и да се случи. Той също така напомня на реформистите, че мнозина са имали малка надежда да им бъде позволено да спечелят през 1997 г. с Хатами и замълчаха подкрепата си за него, но бяха приятно изненадани от това, което може да се случи, когато се обединиха около кандидат: По това време всички си представяха, че името на Натек-Нури ще излезе победител. Но когато пристигнаха всички тихи гласове, Хатами стана президент.

За д-р Хадад Адел и морал. Курош Шоджай, Хорасан, 20 Хордад 1392 / 11 юни 2013 г.



първата съпруга на Хенри 8

Курош Шоджаеи от консервативния всекидневник Хорасан пише, че решението на Голам Али Хадад Адел да се оттегли от изборите е не само стратегическа необходимост поради данните от социологическите проучвания, показващи, че той изостава сред избирателите, но е доказателство за характера на човек, известен с умереност и безпартийност. Освен че помага на фронта на принципите, пише той, Хадад Адел заслужава похвала както за своята безкористност, така и за начина, по който е водил кампанията си, и може да служи като модел на другите кандидати, които, ако бъдат избрани, трябва да управляват в най-добрия интерес на конституцията, националният интерес, националното единство, волята на народа и честта, независимостта и сигурността на нашия скъп Иран... Като такъв, пише той, Хадад Адел беше най-етичният от всички кандидати.



Към решаващ съюз. Мохамад Джавад Ходжати-Кермани, Шаргх , 21 Хордад 1392/11 юни 2013 г.

В реформистката Shargh Ходжати-Кермани пише точно в навечерието на оттеглянето на Ареф от надпреварата, че е изключително важно двамата настроени към реформи кандидати да постигнат съюз – и че това се прави по напълно ангажиран начин, при който всеки, който отпадне, искрено и с цялото си сърце подкрепя другия. По-конкретно, той твърди, че такъв съюз ще работи само ако бъде напълно подкрепен – както очевидно беше досега – от двамата най-влиятелни политици с реформистки връзки, бившите президенти Мохамад Хатами и Али Акбар Хашеми Рафсанджани. Това би помогнало за предотвратяване на борби и недоверие сред различните клонове на реформистите, пише той, тъй като висшите държавници на движението, гарантиращи кандидат за единство, биха могли да попречат на определени избиратели реформатори да правят цинични оценки, като Рухани никога не е бил реформист преди, но сега иска да язди реформаторската вълна, или Ареф е твърд реформист и онези избиратели, които не се смятат нито за реформатори, нито за принциписти...няма да искат да сложат всичките си яйца в реформаторската кошница. Той пише, че ако съюзът е добре структуриран, всички реформисти и умерени могат да постигнат общата си цел за победа над кандидатите на принципистите, може би дори на първия тур на изборите.