Както италианците откриха по време на колонизацията си на Либия и както ISIS откри, когато завладя Сирт, и както международната общност наскоро откри по много начини, Либия е дълбоко разделена страна.
Шади Хамид казва, че политиката на Америка в Сирия да не навреди е нанесла вреда; неправенето повече в подкрепа на бунтовниците помогна за изместването на баланса към ислямистите, което от своя страна направи САЩ по-малко склонни да подкрепят бунтовниците. Хамид заключава, че каквото и да правят САЩ, повечето от съответните бунтовнически групи ще продължат да са с ислямистка ориентация.
Все по-важен сегмент от арабското гражданство на Израел е свързан с Ислямското движение, клон на което Израел забрани през ноември. Лорънс Рубин от Технологичния институт на Джорджия прави дисекция на това противоречиво решение, описвайки ислямското движение в Израел и обяснявайки политиката на забраната.
От началото на април Ал Кайда на Арабския полуостров (AQAP) контролира Мукала, който е петият по големина град в Йемен и второто му пристанище, заедно с по-голямата част от околния мухафаз. Брус Ридел анализира развиващата се роля на групата в Йемен и въпросите около очевидната готовност на Саудитска Арабия да толерира крепост на Ал Кайда на южната си граница.
Един аспект от появата на шериата, или ислямското право, в челните редици на обществения дебат е, че онези, които се опитват да разберат радикализацията или по-широко ролята на исляма в обществената сфера, трябва да се занимават по-сериозно с въпроса за ислямското образование и роля, която специфични структури от вярвания – от суфи до салафи и всичко между тях – биха могли да играят по някакъв начин за ограничаване или оформяне на форми на ислямска практика.
Антиамериканизмът на Хизбула е смекчен от многото други заплахи, пред които е изправена групата. Като се има предвид, че сунитският проблем с джихадистите в Близкия изток и сектантската конкуренция не показват признаци на отслабване, пише Дан Байман, Хизбула вероятно ще има пълни ръце - и това е добра новина за Америка.
Доналд Тръмп и неговите висши съветници по политика и сигурност са убедени, че моралните правила на исляма, шериата, не само застрашават безопасността на американците, но и самия им начин на живот. Тази гледна точка в крайна сметка може да послужи като благодат за набирането на джихадисти.
Доколко писанията – с други думи Коранът и хадисите – влияят върху политическото поведение на ислямистите?
Джейкъб Олидорт отговаря на идеята на Греъм Ууд, че квиетистките салафити, които не се занимават с политика или войни, представляват противоотрова срещу насилствени, активистки салафитски групи като ISIS на базата, че всички салафити – джихади или не – споделят подобни идеологии.
С наближаването на 30-ата годишнина от основаването на Хамас движението все повече се занимава с предстоящите избори за лидери. Халед Машаал казва, че няма да се изправи отново, разчиствайки пътя за нови претенденти. Те обаче са изправени пред огромни задачи.
Какво ни казва динамиката на средната класа през 2000-те за събитията от Арабската пролет? В съвременните икономики средната класа не само засилва търсенето на частни стоки и услуги, но и настоява за...
Новоизбраният президент Тръмп и някои от неговите старши съветници подчертаха необходимостта да се съсредоточат върху радикалния ислям и критикуваха президента Обама, че избягва този етикет, пише Дан Байман. Изкушаващо е да се отхвърлят възгледите на новодошлите, но мисленето за радикалния ислям има сериозно интелектуално родословие.
В последната част от текущата дискусия, организирана от проекта Brookings за отношенията на САЩ с ислямския свят, Чарли Уинтър от лондонския мозъчен тръст Quilliam твърди, че постсалафитите – или салафитите, които са се опитали да хармонизират своите ултраконсервативни вярвания със съвременния свят – може да предложи законна алтернатива на ISIS.
В новата си книга „Какво означаваше Коранът: и защо има значение“ историкът Гари Уилс показва как някои американци използват мюсюлманите като начин да определят кои са те самите и какво представляват, както и да изострят своята дефиниция за западната цивилизация.
Алжир строи третата по големина джамия в света с най-високото минаре досега. Скъпият проект е символ на нарастващата тенденция на страната към по-малко светско бъдеще.
Каквото и да си мислите за Ердоган, няма съмнение: колкото и слабо да е бъдещето на Турция, една катастрофа – такава, която би имала вълнообразни последици в целия регион – беше предотвратена миналата седмица, пише Шади Хамид. Тук той разбира смисъла на преврата и защо той се провали, извличайки няколко ключови урока.
Невен Бондокджи обсъжда различните усилия за реформа, предприети от Йордански мюсюлмански братя от 2010 г. насам, и твърди, че то спешно трябва да ги завърши.
Наел ал Масалха описва пейзажа на ислямизма в Йордания днес. След това Шади Хамид пита как ислямистите в Йордания гледат на въпроса доколко конфронтационни или почтителни да бъдат към управляващото правителство и до каква степен военният преврат в Египет е засегнал ислямистката сцена.
Чарлз Листър обяснява, че неотдавнашното сливане на Ahrar al-Sham и Suqor al-Sham подчертава повторното утвърждаване на господството на Ahrar al-Sham в Сирия, тъй като мълчаливият съюз между сирийските бунтовнически групи и Jabhat al-Nusra е бил много ценен и силно вредно за цялостната кампания на опозицията срещу режима на Асад. Той заключава, че това сливане е отваряне към Запада да се ангажира по-ефективно с по-широк кръг от въоръжената опозиция, за да се гарантира, че тя остава отдадена на ценностите, които искаме да преследваме и постигаме в Сирия.
Пет години след началото на арабските въстания, основните ислямистки групи се оказват между това, което е наречено „двойните шокове“ на Арабската пролет: египетския преврат от 2013 г. и възхода на ISIS.