Необходимостта от увеличаване на размера на разгръщащата се армия

След като критикува администрацията на Клинтън за прекомерно разполагане и прекомерно използване на американската армия през 90-те години на миналия век, администрацията на Буш сега прави точно същото нещо – освен в много по-голям мащаб. След като взе решението да свали Саддам Хюсеин и след като силно подцени трудността, както и изискванията за сила за успешното осъществяване на усилията за стабилизиране след Саддам, администрацията на Буш или нейният приемник сега трябва да се заеме сериозно с издържането на двата края. В момента последните са недостатъчни.





Съществува възможност голям брой военнослужещи и резервисти скоро да напуснат службата, вместо да се подлагат на живот, непрекъснато на път. Сериозността на безпокойството не може лесно да бъде установена. Досега проблемът не е изострял. Заповеди за спиране на загубата, които не позволяват на някои военни да напуснат службата в планирания край на обиколките си, заедно с прилив на патриотизъм след 11 септември, заедно с ограничена осведоменост към днешна дата колко дълго вероятно ще продължи мисията в Ирак, ограничиха последствията от прекомерно разгръщане. Но не може да има гаранция, че това състояние на нещата ще продължи. Избягването на кадрова криза в изцяло доброволческата армия се превърна в основно предизвикателство за управление на силите за министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд или неговия наследник, много повече от трансформирането на въоръжените сили или преместването на задгранични бази.



Проблемът е най-остър за американската армия, която наброява само половин милион военнослужещи на активна служба, макар че е важен и за морската пехота. Военновъздушните сили и военноморските сили се възползваха значително не само от края на инвазията в Ирак, но и от края на зоната, забранена за полети, и операциите по прилагане на санкциите, които характеризираха периода 1991-2003 г. Въпреки това, сухопътните сили на САЩ все още имат около 140 000 души персонал в Ирак, още около 30 000 в Кувейт и други части от региона на Персийския залив и близо 20 000 в Афганистан. Повече от 25 000 войници остават в Корея (дори ако няколко хиляди от тях вече са планирани да отидат в Ирак); близо 2000 все още са на Балканите; няколко хиляди морски пехотинци са на Окинава; десетки тук и стотици там са на временни задачи по целия свят. На практика всички тези войници, повечето от тях женени, в момента са отделени от родните си бази и семейства.




Вижте цялата статия на Параметри