Търговската война между САЩ и Китай има своите семена във финансовата криза

Живеех в Пекин, когато глобалната финансова криза започна преди 10 години. Китай не беше добре интегриран в световната финансова система, така че нямаше голям ефект чрез финансови канали. Но тъй като въздействието на кризата се усети в Съединените щати и Европа, Китай беше засегнат от голям шок от търговския си сектор. Износът на Китай намаля с една трета за няколко месеца и правителството изчисли, че 20 милиона работници са били изхвърлени от работните си места – предимно в трудоемкото производство и строителство. Китай отговори с масивна програма за стимулиране, насочена предимно към инфраструктура (високоскоростна железница, скоростни пътища, пречистване на отпадъчни води) и жилища. Китай възстанови темпа на растеж на БВП много бързо, но все пак кризата имаше траен ефект върху икономиката и отношенията между САЩ и Китай.





В много отношения семената на настоящата търговска война бяха посяти във финансовата криза. Кризата имаше трайно въздействие, като ускори догонването на Китай със Съединените щати, подкопавайки фискалната сила на САЩ и забавяйки реформите и отварянето на Китай.



Машина за растеж

Китай расте бързо преди финансовата криза; в много отношения годините непосредствено след присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г. бяха златният век на китайския растеж. Износът нараства с повече от 20 процента годишно, а ръстът на БВП достига до 14 процента през 2007 г. Все пак Китай беше малък играч в световната икономика. БВП на САЩ беше 400 процента по-голям отколкото в Китай през 2006 г., измерено в текущи долари.



Винаги е било вероятно реформиращият се Китай постепенно да настигне Съединените щати, но кризата значително ускори процеса. С огромния си стимул Китай бързо се възстанови до двуцифрени темпове на растеж. Съединените щати, от друга страна, бяха затънали в бавен растеж в продължение на десетилетие. Финансовата система на САЩ беше локусът на кризата и има голяма литература, която документира, че възстановяването от финансовата криза е дълъг труд. През 2006 г. БВП на Китай в текущи щатски долари беше 2,8 трилиона долара; до 2017 г. той нарасна до 12,2 трилиона долара. БВП на САЩ през 2017 г. беше само с 58 процента по-голям от китайския. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че Китай вероятно ще надмине икономиката на САЩ по размер след около 10 години.



лунно затъмнение къде да се види

По ирония на съдбата и двете големи икономики преживяха нарастващо неравенство както преди, така и след финансовата криза. Но с по-бързия растеж в Китай, нарастващото неравенство там означава, че средният доход на домакинствата нараства с около 6 процента в реално изражение, докато в Съединените щати цифрата е близо до нула. Това без съмнение е допринесло за безпокойството относно възхода на Китай.



С бързото нарастване на позицията на Китай в световната икономика се засили и нейната възможности, да проектира военноморска мощ в Южнокитайско море или да финансира инфраструктура в целия развиващ се свят чрез своята инициатива „Един пояс, един път“. Докато пътувам из Азия и Африка, постоянно чувам за възхода на Китай и относителния упадък на Съединените щати.



Уравнението на дълга

Тясно свързани с разликите в опита на растежа са разликите във фискалните траектории. И двете икономики имаха големи фискални стимули в отговор на кризата, което е разумна кейнсианска политика. Анализът в Китай се усложнява от факта, че голяма част от заемите и разходите са извършени от местните власти, извън официалния баланс. Местните власти създават инфраструктурни компании, които заемаха и финансираха пътища, отпадни води и други проекти. Докладите на МВФ добавят тези суми в правителствените сметки, за да се получи оценка за увеличения държавен дълг. Според тях държавният дълг на Китай се е увеличил от 40 процента от БВП през 2006 г. на 60 процента през 2017 г. Наскоро централното правителство обузда заемите от местното правителство, за да стабилизира публичния дълг спрямо БВП.

Съединените щати влязоха във финансовата криза с около 40 процента от БВП във федерален дълг, подобно на изходната позиция на Китай. Това се удвои до 80 процента от БВП през 2017 г. Сега се очаква цифрата да нараства стабилно до над 100 процента в рамките на няколко години поради намаленията на данъците и увеличенията на разходите, приложени миналата година. През фискалната година, която предстои да приключи, федералното правителство ще поеме повече нов дълг, отколкото е натрупан през първите 200 години на републиката.



как изглежда русалката

През фискалната година, която предстои да приключи, федералното правителство ще поеме повече нов дълг, отколкото е натрупан през първите 200 години на републиката.



Проблемът за Съединените щати не е, че използваха фискални стимули по време на кризата, а по-скоро, че удвоиха фискалните стимули в момент, когато икономиката работи с пълен капацитет. Това ще постави Съединените щати в по-слаба позиция да се справят с всякакви нови сътресения. И дори без сътресения, Съединените щати са на неустойчива фискална траектория, която сама по себе си ще предизвика криза, ако не бъде променена. Предвид нарастващите разходи за социално осигуряване и Medicare със застаряването на населението, в един момент Съединените щати ще трябва да се изправят пред факта, че се нуждаят от по-високи данъци – за неща като въглерод и захар, които полезно могат да бъдат обезкуражени, и за по-високи доходи, защото това там е по-голямата част от растежа през последните години.

частично лунно затъмнение юли 2019 г

Настоява за откритост

В началото на финансовата криза изнесох лекция на 500 местни правителствени служители от провинция Хъбей по темата как Китай трябва да реагира на кризата. По време на въпроси и отговори бях изненадан от коментара, че досега смятахме, че САЩ са моделът за всичко. Сега не знаем какво да мислим.



Освен шока за икономиката, кризата беше и шок за вярата в пазарната система. Дотогава Китай беше на постепенен, но стабилен път на отваряне и реформи. Бях особено ангажиран във финансовия сектор и полезен показател за отваряне е индексът за ограничаване на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на ОИСР, който се изчислява за големите икономики от 1997 г. В този индекс 1 е напълно затворен за преки инвестиции, а 0 е напълно отворен. Във финансовите услуги е трудно да има международна търговия без преки инвестиции да установят присъствие. Нормата за страните от ОИСР е под 0,1 по този индекс.



В Китай финансовите услуги бяха почти напълно затворени през 1997 г. (0,8 на индекса). До 2006 г. Китай позволи на чуждестранни банки да бъдат стратегически партньори в големите китайски банки и отвори пространство за други видове компании за финансови услуги (инвестиционно банкиране, застраховане). ОИСР го класира на 0,5 по своя индекс. Десет години по-късно, през 2016 г., Китай има същия рейтинг – 0,5. Китайските служители естествено бяха малко срамежливи, след като станаха свидетели на срива на Уолстрийт. Но 10 години е много време без допълнителна реформа на финансова система, която имаше много ограничения и държавна намеса.

И финансовите услуги са само един пример. Китай поддържа инвестиционни ограничения в широк спектър от услуги, включително телекомуникации и социални медии, както и в някои високотехнологични производства. Тези ограничени среди оказват натиск върху западните фирми да правят компромиси, в които споделят най-модерните си технологии с китайски партньори, които скоро ще бъдат глобални конкуренти. От различните търговски оплаквания, които Съединените щати имат с Китай, смятам, че тези инвестиционни ограничения и свързаният с тях трансфер на технологии са най-сериозните.



Как стигнахме до тук

Последната точка е, че не трябва да лъвяме Китай. Тя се справи сравнително добре с финансовата криза и вероятно скоро ще се превърне в най-голямата икономика в света. Но тя има много собствени проблеми, от застаряващото население, до корупцията в държавните предприятия, до неефективен финансов сектор, който страда от липса на реформи. По-горе твърдях, че китайското правителство е в добра фискална форма, но местните му правителства и корпоративният сектор са поели прекомерен дълг и ако правителството трябва да спаси нещо от това, тогава фискалната му позиция няма да изглежда толкова добра.



коя страна е левия и десен борд

За мен всичко това е фонът на настоящата търговска война. Поради финансовата криза Китай се сближава със САЩ много по-бързо, отколкото някой е очаквал. Неустойчивите фискални политики на САЩ замъгляват перспективите за нашия бъдещ растеж. Има краткосрочно високо ниво на захарта (което по ирония на съдбата ще доведе до най-големия търговски дефицит между САЩ и Китай тази година, въпреки протекционизма на САЩ). Но американците не са много уверени в бъдещето, поради добра причина. Междувременно изгубеното десетилетие на реформи в Китай е дразнител и лесно отвлича вниманието от истинските проблеми на Америка.