Западът трябва да живее в съответствие със собствените си принципи за демокрация

Едно от обещанията на новоизбрания президент Джо Байдън е, че САЩ ще го направят повторно ангажиране да защитава демокрацията в света, заедно с други демократични съюзници. ЕС, изглежда, планове да приеме твърдо това предложение, с особен акцент върху представянето на единен фронт пред Китай.





И все пак критиката на масовото интерниране на Пекин на мюсюлмански уйгури – или опитите на Кремъл да манипулира изборите – предизвиква обвинения в лицемерие в момент, когато много западни правителства се борят да убедят своите граждани, че представителната демокрация остава най-надеждният начин за осигуряване на добро управление. Ако трансатлантическият алианс трябва да устои в конкуренцията с нелибералните авторитарни съперници, членовете му трябва да решат демократичните си проблеми у дома. Но как?



Разбира се, в контекста на едно десетилетие на глобална демократичност рецесия , САЩ и Европа все още изглеждат доста уважавани на повърхността. Президентските избори в САЩ миналия месец в много отношения бяха а триумф на демокрацията: американците видяха историческа избирателна активност, процес, който като цяло работеше и служители и съдии отказаха да бъдат сплашени. В Европа, популисти Надявайки се да използва пандемията Covid-19 за разпалване на страх и поляризация, вместо това видяха гласоподавателите да подкрепят центристки правителства и политики, основани на факти.



Но също така е вярно, че широко разпространеният ангажимент към либералната демокрация – основополагаща ценност на Запада – е под критика. Фактът, че в някои случаи атаките идват от опозиционни партии в политическата система, не е причина за самодоволство.



В Германия, например, твърдодясната „Алтернатива за Германия“ е на плато в анкети на около 10 процента, а нейното ръководство е затънало в безобразни борби. Но продължава да води тиха и дисциплинирана кампания за подкопаване и делегитимизиране на демократичните институции. Във Франция Марин Льо Пен, лидерът на крайнодесния Национален митинг, остава сериозен претендент на президентските избори през 2022 г.



другаде, в Унгария , Полша и Турция , авторитаристите са в правителството и са използвали позициите си, за да променят правилата на управление, за да разширят или увековечат властта си. А в САЩ, основната демокрация на алианса, напускащ президент твърди срещу всички доказателства и с подкрепата на ръководството на партията си, че масивна измама му е отказала изборната победа.



Това демократично отстъпление подкопава сплотеността на НАТО в момент, когато конфликтите по света се разгорещяват. То подкопава доверието между съюзниците, ограничава споделянето на разузнавателна информация и намалява ефективността на дипломацията, възпирането и операциите.

Що се отнася до ЕС, който идващата администрация на САЩ (за разлика от предшественика си) вижда като ключов доставчик на дипломатически и икономически лостове, неговият бюджет се блокиран от Будапеща и Варшава в борба за върховенството на закона. Всичко това позволява на противниците да използват разделенията на Запада - и им дава добре дошъл предлог да отхвърлят критиките за собствените си провали.



Трансатлантическият алианс, роден от горнилото на Втората световна война и Холокоста, винаги е имал либерална демокрация в сърцето си. В продължение на десетилетия американският чадър за сигурност позволяваше условията за стабилно представително управление да се вкоренят в Европа: функциониращи държави, отворени пазарни икономики, приобщаващи социални договори. И все пак, когато някои държави-членки на НАТО предприеха авторитарни завои – както се случи в Гърция, Португалия и Турция – други си затвориха очите. Смяташе се, че вътрешните работи на нашите съюзници не са наша работа.



Това трябва да се промени. Алиансът се основава на принципа, че сигурността на един член е сигурността на всички. Финансовата криза от 2008 г. и дългите й последици ни дадоха труден урок: в един взаимозависим свят уязвимостта на единия е уязвимостта на всички. А сигурността днес започва с устойчиво вътрешно управление.

Американците, канадците и европейците сега трябва да си помагат взаимно да мислят как техните собствени демокрации могат да бъдат пригодени за целта в ерата на конкуренция на великите сили и задълбочаване на глобалните мрежи. Държавните институции трябва да могат да вършат работата си – осигуряване на обществени блага – ефективно и без политическа намеса или корупция. Икономиките трябва да бъдат направени по-справедливи, за да се сведе до минимум вида структурна несправедливост, която подхранва народните оплаквания. Социалните и расови несправедливости, както и токсичното наследство на робството и колониализма, трябва да се справят директно.



Накратко, трябва отново да живеем според собствените си принципи. Тогава и само тогава можем да предложим на другите съвети относно демокрацията.