Ветровитият път на арабските преходи и слабата ръка на Европа

Близкият изток отново предприема поредица от непредвидими заобиколни пътища, при които привидно нищо не върви по план.





Тунис, считан за пионер в региона, произход на Жасминовата революция, символ на плавен преходен процес, характеризиращ се с консенсус и приобщаване, е разкъсан от идеологически разцепления, политическо насилие, икономическа криза и по-широка липса на увереност в собствените си способности да преодоляване на настоящата патова ситуация.



Египет, смятан за лошото момче на революциите, продължава своя неравен път към нова форма на управление и отношения между държавата и обществото. Новата конституция, след като е внимателно анализирана, е по-малко революционна, отколкото може да изглежда. Макар и да не е изключително опасно от гледна точка на ограничаването на гражданските свободи, включително правата на малцинствата и жените, според мнозина това вероятно ще създаде проблеми предвид неговата неяснота и съпоставяне на членове и норми, които не успяват да издържат тест за последователност. Икономиката, която доскоро изглеждаше на ръба на спасението чрез заем от МВФ, сега е готова да дерайлира (предвид бързо намаляващите парични резерви в цялостния икономически крехък контекст), ако не бъде договорено споразумение.



Общото между египетския и тунизийския преход е критиките, които техните управляващи ислямистки партии получават по отношение на предоставянето на обществените блага, които им е поверено да предоставят. Често се посочва липсата на компетентност, неопитността, разногласията, установени в тези страни. Личната харизма на новоизбраните лидери в нито една от страните не е достатъчна, за да успокои общественото недоволство и дискомфорт. И двете страни показват трудностите при промяната на политическите култури и адаптирането към нови: докато оспорването стана много по-разпространено, отколкото преди революциите, то в никакъв случай не се превърна в стандартно приета практика. Египетският независим профсъюз, създаден след началото на революцията, се бори да действа и някои от членовете му са преследвани. Разцепленията приемат много форми и в двете страни, но не се ограничават до това между секуларисти и ислямисти от различни ивици, или тези между градски и селски райони, или дори междусекторните, например по социално-икономически въпроси. Там неочаквано египетските мюсюлмански братя защитават своя свободен пазар, неолиберален светоглед, докато тунизийската Енахда се придържа по-малко стриктно към тази парадигма.



Прочетете цялата статия на aspeninstitute.it